Гората в Природен парк "РУСЕНСКИ ЛОМ"

Гората е многофункционална система, включваща в себе си екологични, социални, икономически, естетически и други функции. До обявяването на територията на Ломовете за защитен природен обект, площите от горския фонд са стопанисвани съгласно Закона за горите. Селскостопанският фонд е ползван традиционно, предимно като ливади и обработваеми площи.

Общата площ на ПП Русенски Лом (3408,0 ха) се разпределя по фондове, както следва: 1) Горски фонд – 2808,0 ха (82,4% oт общата площ); 2) Земеделски земи – 600,0 ха (17,6% oт общата площ) Горите и земите от горския фонд на парка във връзка с техните функции (съгл. чл.4 от Правилника за прилагане на Закона за горите) при ландшафтната таксация от 2001 г. се разделени на: Защитни и рекреационни гори и земи Противоерозионни гори и земи – включват нелесопригодни площи обрасли с дървесна и храстова растителност с обща площ 118,9 ха цялата залесена. Мелиоративни – включват защитна 50-метрова ивица от двете страни на първокласен път Русе-Варна с обща площ 6,4 ха, от която 5,0 ха залесена и 1,4 ха незалесена.

Гори и земи в защитени територии:

• Природен парк - 2281,0 ха залесена и 527,0 ха незалесена.
• Национален археологичен резерват – с обща площ 62,3 ха, от която 24,5 ха залесена и 37,8 ха незалесена.

В състава на горите участват общо 27 броя дървесни видове. С най-голямо площно участие са представени келяв габър - 573,1 ха (25,1% от залесената площ), следван от бяла акация - 508,9 ха (22,3%) и цер - 443,3 ха (19,4%), а с най-малко конски кестен-0,5 ха, червен дъб-0,5 ха и полски ясен 0,4 ха. Келявият габър заемащ повече от 1/4 от залесената площ на парка се отличава от разпространените навсякъде в страната храстови съобщества от същия вид, които обикновено се срещат с височина 2-4 м. В по-голямата част от територията в парка заета с този вид са се образували нормално проходими и просторни горски насаждения със средна височина 7-11 м, което понастоящем рядко се среща у нас. Заедно с нелесопригодните площи, които предимно са обрасли също от келявия габър, като храст този дървесен вид доминира и определя съвременния облик на парка.

Гората е многофункционална система, включваща в себе си екологични, социални, икономически, естетически и други функции. До обявяването на територията на Ломовете за защитен природен обект, площите от горския фонд са стопанисвани съгласно Закона за горите. Селскостопанският фонд е ползван традиционно, предимно като ливади и обработваеми площи.

Видове и подвидове гори

• Иглолистни гори – 66,4 ха. Към иглолистните гори са включени чисти култури от черен и бял бор и смесени от тях иглолистно-широколистни култури. Средната възраст на горите е 24 г..

• Широколистни високостъблени гори – 265,5 ха Широколистните високостъблени насаждения обхващат семенни чисти и смесени насаждения от зимен дъб, сребролистна липа, едролистна липа, цер и др. и култури от планински ясен, червен дъб, явор и др. (без акация и гледичия).

- Семенните церови насаждения заемат ограничена обща площ - 32,7 ха, поради което не са отделени в самостоятелен подвид гори.

- Средната възраст на широколистните високостъблени гори е 55 г.

• Гори за реконструкция – 696,6 ха. Средната възраст на горите за реконструкция е 52 г. Съставени са от чисти и с преобладание на келяв габър насаждения.

• Издънкови гори за превръщане – 699,7 ха. В издънковите гори за превръщане в семенни са включени чисти и смесени издънкови насаждения от благун, клен, габър, цер и др. които са разделени на подвидове, както следва:

• Дъбови издънкови насаждения за превръщане(без церови) в семенни – 315,5 ха
• Средната възраст на дъбовите издънкови гори за превръщане(без церови) в семенни е 50 г.
• Церови издънкови насаждения за превръщане в семенни – 384,2 ха
• Средната възраст на церовите издънкови гори за превръщане в семенни е 55 г.
• Нискостъблени гори – 542,8 ха. Нискостъблените гори включват акациеви и гледичиеви насаждения-274,7 ха и култури -267,2 ха. Средната възраст на нискостъблените гори е 17 г.

• Тополови гори – 9,9 ха. Средната възраст на тополовите гори е 8 г.