 |
Стенописите в скалния манастир “Св. арх. Михаил” са общочовешко достояние. Те са основание манастирът да бъде включен от ЮНЕСКО през 1979г. в списъка на световното културно наследство. |
|---|---|
Ивановски скални манастири
Без скалните манастири културно-историческият облик на Поломието би бил безличен. От тях са оцелели само руини, но те изпъстрят скалите на цялата речна долина и поддържат негаснещ спомена, че тя е била прочуто средище на висока духовност, на книжнина, на елитно изкуство, че тук са се стичали “граматици” от цялата страна, а ктитори са били българските царе.
В отвесните скали на месността “Писмата”, недалеч от с. Иваново, са изсечени многочислени помещения. Те оформят няколко близко разположени комплекса, които по време на Второто българско царство (ХІІ-ХІVв.) са били частите на най-големия български скален манастир-лавра “Свети архангел Михаил”. Той бил основан в началото на ХІІІв. от бъдещият патриарх Йоаким І, а през следващите две столетия, с подкрепата на българските царе, озарявал със своя забележителен принос утвърждаването на българските духовни традиции и развитието на българската средновековна култура. Продължил дейността си и в началните векове на османското владичество, но постепенно западнал и бил изоставен.
Днес манастирът е прочут със запазените в храмовете му стенописи. В параклисите “Св. арх. Михаил” и в Господев дол те са сътворени през първата половина на ХІІІв. Представят основните направления в развитието на българското изкуство през този период и се отличават с нежна цветова гама, изисканост и класическа красота.
 |
Стенописи от църквата "Св. Богородица"(интериор) |
|
|---|---|---|
 |
||
снимка: Александър Иванов
|
Стенописите в църквите “Св. Теодор” и “Св. Богородица” са от средата на ХІVв. и са едни от най-представителните образци на господстващия по това време в балканското изкуство “Палеологов” стил. Техният сюжет отразява влиянието на исихазма, който тогава е бил възприет от обитателите на манастира-лавра.
Върха, до които достига в развитието си българското монументално изкуство по това време, бележат стенописите в църквата “Св. Богородица”. В тях характерните за стила експресивност, наситеност с подробности, познаване на античните традиции, цветова хармония и реализъм са намерили неподражаемо съчетание с изискванията на православието и с високия личен талант на твореца им. Незаличимо е въздействието на изтънчените и одухотворени човешки фигури и чувствените им лица, на жестовете им, на архитектурните и природни фонове, многоплановата композиция, обратната перспектива.
