Културно-историческото наследство

Старините са неразделна част от Природния парк “Русенски Лом. Те присъстват навсякъде, създават пленителна атмосфера за досег до миналото, за историческа съпричастност. Вписали са се неразривно в лицето на долината и са се превърнали в нерушима връзка между природата и хората с техните дела. Те изграждат сложния, многообразен и наситен облик на културно-историческото наследство на Поломието.

Благоприятните природо-климатични условия са довели първите заселници в долината на река Русенски Лом още във времето на късния палеолит (40000-10000г. пр. Хр.). През следващите векове човешкото присъствие там никога не е прекъсвало и е ставало все по-интензивно, а всяка историческа епоха е оставяла по нещо от своята материална култура, от своя бит и своята духовност.

От енеолита (5000-4000г. пр. Хр.) са селищните могили. Поселения, светилища и надгробни могили са завещали траките. От римляните са вилите и пътищата, а от ранновизантийската епоха непристъпните крепости, кацнали върху скалните ридове.

Най-много е оцеляло от българското средновековие, от периода на Второто българско царство (ХІІ-ХІVв.). Тогава в Поломието шумното многолюдие на големите градове съжителствало с усамотеността и духовната изтънченост на скалните обители; тогава в необятните гори се появили малките селища, от които по-късно израстнали днешните села. Животът в долината не прекъснал и през османския период, продължава и сега. И нашето ежедневие дава своя дан на старините. Наред с грижите за опазване на пощадените от времето исторически и археологически паметници, то също ще прибави в долината нашето наследство, ще впише във вечността времето, в което живеем.