Ден на земята
Дирекция на Природен парк Русенски Лом и Клуб Приятели на Народен парк Русенски Лом се присъединяват към ка..
09
.
03
2010
Нов материал за биоразнообразието
Немският фонд за околна среда (DBU), Световният фонд за дива природа - Германия (WWF) и Дирекция на Природен парк Р..
26
.
02
2010
РОЖДЕН ДЕН
На 26 февруари 1970 г. със Заповед 567 на Министерство на горите и горската промишленост е обявен Народен парк &..
05
.
11
2009
Регионална марка
Клуб "Приятли на Народен парк "Русенски Лом" получи свидетелствот..
28
.
09
2009
Трети пункт за подхранване
Финансирани от Програма МАТРА на Холандското посолство, Клуб Приятели на Народен парк "Русенски Лом" из..
В резултат от периодично провежданите специализирани теренни обхождания и от целенасоченото събиране на полева информация от различни източници е уточнено, че началото на човешкото заселване в Поломието е поставено през горния палеолит (около 10000 г. пр. Хр.), като през последвалите периоди и до днес долината е обитавана без прекъсване, макар и с различен интензитет на усвояване. Присъствието на различните култури и етноси се проследява в голям брой селища, укрепления, култови центрове, некрополи и др. Проучването откроява върху общия фон културното наследство от периода на Второто българско царство (ХІІ-ХІVв.), когато животът тук е особено активен и разностранно проявен. Тогава районът се развива изпреварващо спрямо много други части на страната. Формира се съществуващата и днес селищна мрежа, в която доминират значими укрепени градски средища. Десетките скални манастири превръщат долината в общобългарски духовен център, за развитието на който полагат преки грижи българските царе.
Разкопките наредиха някой от паметниците в Поломието сред най-големите и важни археологически обекти, определящи културния облик на българските земи през вековете. Сред тях са неолитното и халколитно селище в м. “Бей чифлик” при с. Червен, праисторическото и антично светилище във “Водната” пещера до с. Табачка, античното светилище в м. “Смесите”, раннобългарските некрополи при с. Красен и гр. Вятово, скалните манастири “Св. арх. Михаил” при с. Иваново и “Св. Димитър Басарбовски” при с. Басарбово, средновековните български градове Червен и този при с. Писанец, както и редица по-малки обекти – пътища, жертвеници (шарапташи) и др.
След уточняване на стиловите данни, местните особености, художествения почерк на творците и др., стенописната украса в храмовете на скалния манастир-лавра “Св. арх. Михаил” намери място сред върховите достижения на българската и балканска живопис през ХІІІ и ХІVв. и стана повод манастирът да бъде включен от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство.
